Александрийският фар - защо е бил седмо чудо?

  • Споделя Това
Stephen Reese

    Александрия е град в Египет, който хората разпознават заради древната му история. Александър Велики го основава през 331 г. пр.н.е., така че това е един от най-старите метрополиси в света. Той е бил ключово място по време на елинския период.

    В този град се е намирало и едно от седемте чудеса на древния свят - Александрийският фар, наричан понякога Александрийският фарос. Този фар не е бил първият построен, но безспорно е най-забележителният в историята.

    В тази статия ще научите всичко, което трябва да знаете за този фар, който някога е бил издигнат в Александрия.

    Каква е историята на Александрийския фар?

    Източник:

    Историята на този архитектурен шедьовър се преплита с историята на град Александрия. Градът получава прозвищата "перлата на Средиземноморието" и "търговският пункт на света".

    Причината за това е, че в Александрия се е намирала най-важната част от елинската цивилизация, освен че е станала средище за образование, политика и архитектура за управляващите през този период.

    Александрия е била популярна с много от своите структури, включително библиотеката си, в която са се съхранявали неизброим брой книги на широк кръг от теми. Mouseion , посветен на изкуството и поклонението на божествата, и прочутият Фар.

    Лицето, което е поръчало изграждането на pharos е Птолемей I, кралят на Египет Причината, поради която го нареди, беше, че въпреки факта, че Александрия беше най-значимото пристанище в Средиземноморската долина, брегът беше изключително опасен.

    И така, поради липсата на видими ориентири по крайбрежието и честите корабокрушения заради рифовата преграда, Птолемей I нарежда да се построи фар на остров Фарос, така че корабите да пристигат безопасно в пристанището на Александрия.

    Това строителство помогнало значително на икономиката на Александрия. Търговските и търговските кораби не можели да идват свободно и безопасно към опасния бряг, което помогнало на града да придобие и да демонстрира власт пред пристигащите в пристанището.

    Въпреки това има няколко земетресения, които се случват в периода 956-1323 г. от н.е. Вследствие на тези земетресения структурата на Александрийския фар е сериозно повредена и в крайна сметка той запустява.

    Как е изглеждал фарът?

    Макар че никой не знае със сигурност какво всъщност представлява фарът изглеждаше като , има обща идея, която се е оформила благодарение на многобройните разкази, които съвпадат в някои аспекти, въпреки че се разминават и в други.

    Репродукция на книгата от 1923 г. Вижте я тук.

    През 1909 г. Херман Тирш пише книга, наречена Pharos, antike, Islam und Occident, която все още се отпечатва, ако искате да я разгледате . Този труд съдържа голяма част от известното за фара, тъй като Тиерш се е консултирал с древни източници, за да даде най-пълната картина, с която разполагаме за фара.

    В съответствие с това фарът е построен на три етапа. Първият етап е квадратен, вторият е осмоъгълен, а последното ниво е цилиндрично. Всяка секция се наклонява леко навътре и до нея се стига по широка спираловидна рампа, която стига до самия връх. На самия връх през цялата нощ гори огън.

    Според някои сведения на фара е имало масивна статуя, но обектът на статуята все още не е ясен. Възможно е това да е бил Александър Велики, Птолемей I Сотер или дори Зевс .

    Александрийският фар е бил висок около 100-130 метра, изработен е от варовик и украсен с бял мрамор и е имал три етажа. Според някои сведения на първия етаж е имало правителствени служби.

    Докладът на Ал-Балауи, мюсюлмански учен, който посещава Александрия през 1165 г., е следният:

    "...пътеводител за пътешествениците, защото без него те не биха могли да намерят верния курс към Александрия. Вижда се на повече от седемдесет мили и е от голяма древност. Най-силно е изградена във всички посоки и по височина съперничи на небето. Описанието й е недостатъчно, очите не успяват да я разберат, а думите са недостатъчни, толкова огромно е зрелището. Измерихме една от четирите й страни исе казва, че на височина е повече от сто и петдесет кама [ръстът на човек]. Вътрешността му буди страхопочитание със своята широта, със стълбища и входове и многобройни апартаменти, така че този, който проникне и се разходи из коридорите му, може да се изгуби. Накратко, думите не могат да дадат представа за него."

    Как е работил фарът?

    Източник:

    Историците смятат, че първоначално целта на сградата може да не е била да функционира като фар. Не са запазени и документи, които да обясняват подробно как е работил механизмът в горната част на конструкцията.

    Въпреки това има някои свидетелства, като това на Плиний Стари, в което той описва, че през нощта те използвали пламък, който осветявал върха на кулата и съответно близките райони, като помагал на корабите да знаят къде трябва да отидат през нощта.

    В друг разказ на Ал-Масуди се казва, че през деня те използвали огледало на фара, за да отразяват слънчевата светлина към морето. Това правело фара полезен както през деня, така и през нощта.

    Освен да насочва моряците, Александрийският фар е изпълнявал и друга функция. Той е показвал авторитета на Птолемей I, тъй като благодарение на него е съществувала втората по височина постройка, построена от хора.

    Как е изчезнал Александрийският фар?

    Както вече споменахме, причината за изчезването на Александрийския фар е, че в периода 956-1323 г. от н.е. е имало няколко земетресения. Те са предизвикали и цунами, което с времето е отслабило структурата му.

    Фарът започва да се руши, докато накрая част от кулата се срутва напълно. След това фарът е изоставен.

    След около 1000 години фарът постепенно изчезва напълно, напомняйки, че всичко ще отмине с времето.

    Значение на Александрийския фар

    Източник:

    Според историците Александрийският фар е построен в периода 280-247 г. пр.н.е. Хората го смятат и за едно от седемте чудеса на древния свят, тъй като е една от най-модерните конструкции, правени някога по онова време.

    Въпреки че вече не съществува, хората вярват, че тази постройка е имала важна роля в създаването на "Фарос". Този гръцки термин се отнася за архитектурен стил, при който сградата помага за насочването на моряците с помощта на светлина.

    Интересно е, че Александрийският фар е втората по височина сграда, построена от човешка ръка, след пирамидите в Гиза, което само потвърждава колко изключителна е била конструкцията на този фар.

    Фарът ще окаже влияние и върху строежите на минарета, които ще се появят по-късно. Той става толкова забележителен, че се появяват подобни pharos по всички пристанища на Средиземно море.

    Произход на термина Pharos

    Въпреки че няма данни откъде идва оригиналният термин, Фарос първоначално е бил малък остров на брега на делтата на Нил, срещу полуострова, където Александър Велики основава Александрия около 331 г. пр.н.е.

    По-късно тези две места са били свързани с тунел, наречен Хептастадион. Към източната страна на тунела се е намирало Голямото пристанище, а към западната - пристанището на Еуностос. Освен това на най-източната точка на острова е стоял фарът.

    В наши дни не са запазени нито Хептастадионът, нито Александрийският фар. Разрастването на съвременния град е спомогнало за разрушаването на тунела, а по-голямата част от остров Фарос е изчезнала. Останал е само районът Рас ел-Тин, където се намира едноименният дворец.

    Приключване

    Александрия е град с богата древна история. Въпреки че е бил разрушен, неговите постройки са били толкова забележителни и забележителни, че за тях се говори и днес. Александрийският фар е доказателство за това.

    При построяването си фарът е бил вторият по височина човешки строеж, а красота и размерите му са били такива, че всички, които са го гледали, са били изумени. Днес той остава едно от седемте чудеса на древния свят.

    Стивън Рийз е историк, специалист по символи и митология. Той е написал няколко книги по темата и негови трудове са публикувани в списания и списания по целия свят. Роден и израснал в Лондон, Стивън винаги е имал любов към историята. Като дете той прекарваше часове в изучаване на древни текстове и изследване на стари руини. Това го кара да преследва кариера в историческите изследвания. Очарованието на Стивън към символите и митологията произтича от убеждението му, че те са в основата на човешката култура. Той вярва, че като разберем тези митове и легенди, можем да разберем по-добре себе си и нашия свят.